15 abr 2012, 11:51

Надежда

  Poesía » Otra
761 0 0

Устремен тичах някъде

да избягам от себе си опитах

За да сънувам прекрасен сън

заспивах завит с надежда

 

Красиво се усмихва светът

улични лампи блестят

Пречупи се през тъжна сълза

паднала от студена топлина

 

Дълго чаках повик от

капки дъжд събран

Виждаш ли ме тичах някъде

продължи сърцето ми някъде

 

Събирах есенни листа

по-живи от смъртта

На среднощен кръстопът

дотичах и помолих

спри ме прегърни ме целуни ме

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...