Устремен тичах някъде
да избягам от себе си опитах
За да сънувам прекрасен сън
заспивах завит с надежда
Красиво се усмихва светът
улични лампи блестят
Пречупи се през тъжна сълза
паднала от студена топлина
Дълго чаках повик от
капки дъжд събран
Виждаш ли ме тичах някъде
продължи сърцето ми някъде
Събирах есенни листа
по-живи от смъртта
На среднощен кръстопът
дотичах и помолих
спри ме прегърни ме целуни ме
© Венцислав Трифонов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
