Надежда
Устремен тичах някъде
да избягам от себе си опитах
За да сънувам прекрасен сън
заспивах завит с надежда
Красиво се усмихва светът
улични лампи блестят
Пречупи се през тъжна сълза
паднала от студена топлина
Дълго чаках повик от
капки дъжд събран
Виждаш ли ме тичах някъде
продължи сърцето ми някъде
Събирах есенни листа
по-живи от смъртта
На среднощен кръстопът
дотичах и помолих
спри ме прегърни ме целуни ме
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Трифонов Всички права запазени
