15 апр. 2012 г., 11:51

Надежда

762 0 0

Устремен тичах някъде

да избягам от себе си опитах

За да сънувам прекрасен сън

заспивах завит с надежда

 

Красиво се усмихва светът

улични лампи блестят

Пречупи се през тъжна сълза

паднала от студена топлина

 

Дълго чаках повик от

капки дъжд събран

Виждаш ли ме тичах някъде

продължи сърцето ми някъде

 

Събирах есенни листа

по-живи от смъртта

На среднощен кръстопът

дотичах и помолих

спри ме прегърни ме целуни ме

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...