Надежда
Устремен тичах някъде
да избягам от себе си опитах
За да сънувам прекрасен сън
заспивах завит с надежда
Красиво се усмихва светът
улични лампи блестят
Пречупи се през тъжна сълза
паднала от студена топлина
Дълго чаках повик от
капки дъжд събран
Виждаш ли ме тичах някъде
продължи сърцето ми някъде
Събирах есенни листа
по-живи от смъртта
На среднощен кръстопът
дотичах и помолих
спри ме прегърни ме целуни ме
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Трифонов Все права защищены
