2 dic 2009, 15:42

Надежда

  Poesía » Otra
868 0 0

Надежда, надежда,
        о, моя надежда,
ти грееш на моите дни,
във тебе е скрита и вяра, и нежност,
която душата крепи.

О, вяра вдълбена,
        о, чувство прекрасно,
о, моя надежда добра,
о, щастие мое,
о, мое страданье,
о, светли щастливи земи!

Хвърчите вий нейде
        във минало бъдно,
в небето на мойте мечти
и сливат се милно
душата със рая.
Христа е във мене…  Дали ?!

Повърхностност страшна
        се крие край мене,
светът е във маските зли,
тук всякой се зъби
подбухва перата…
о, мръсни, о, подли лъжи.

Душата се стяга,
        таи се в сърцето,
не смее да мръдне от там,
защото тежкарите много се взеха,
доброто за срамно върви.

март 1982 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...