Надежда
Надежда, надежда,
о, моя надежда,
ти грееш на моите дни,
във тебе е скрита и вяра, и нежност,
която душата крепи.
О, вяра вдълбена,
о, чувство прекрасно,
о, моя надежда добра,
о, щастие мое,
о, мое страданье,
о, светли щастливи земи!
Хвърчите вий нейде
във минало бъдно,
в небето на мойте мечти
и сливат се милно
душата със рая.
Христа е във мене… Дали ?!
Повърхностност страшна
се крие край мене,
светът е във маските зли,
тук всякой се зъби
подбухва перата…
о, мръсни, о, подли лъжи.
Душата се стяга,
таи се в сърцето,
не смее да мръдне от там,
защото тежкарите много се взеха,
доброто за срамно върви.
март 1982 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Атанасов Всички права запазени