2.12.2009 г., 15:42

Надежда

864 0 0

Надежда, надежда,
        о, моя надежда,
ти грееш на моите дни,
във тебе е скрита и вяра, и нежност,
която душата крепи.

О, вяра вдълбена,
        о, чувство прекрасно,
о, моя надежда добра,
о, щастие мое,
о, мое страданье,
о, светли щастливи земи!

Хвърчите вий нейде
        във минало бъдно,
в небето на мойте мечти
и сливат се милно
душата със рая.
Христа е във мене…  Дали ?!

Повърхностност страшна
        се крие край мене,
светът е във маските зли,
тук всякой се зъби
подбухва перата…
о, мръсни, о, подли лъжи.

Душата се стяга,
        таи се в сърцето,
не смее да мръдне от там,
защото тежкарите много се взеха,
доброто за срамно върви.

март 1982 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...