Dec 2, 2009, 3:42 PM

Надежда

  Poetry » Other
862 0 0

Надежда, надежда,
        о, моя надежда,
ти грееш на моите дни,
във тебе е скрита и вяра, и нежност,
която душата крепи.

О, вяра вдълбена,
        о, чувство прекрасно,
о, моя надежда добра,
о, щастие мое,
о, мое страданье,
о, светли щастливи земи!

Хвърчите вий нейде
        във минало бъдно,
в небето на мойте мечти
и сливат се милно
душата със рая.
Христа е във мене…  Дали ?!

Повърхностност страшна
        се крие край мене,
светът е във маските зли,
тук всякой се зъби
подбухва перата…
о, мръсни, о, подли лъжи.

Душата се стяга,
        таи се в сърцето,
не смее да мръдне от там,
защото тежкарите много се взеха,
доброто за срамно върви.

март 1982 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....