Надежда
Да можех времето да спра,
откраднатите мигове да станат вечност,
във твоята усмивка да се потопя
и там да се удавя неусетно.
Да можех огъня да потуша,
в душата ми би станала жарава
и всеки път, щом искам да те доближа,
да няма пречки и да бъдем двама.
Да можех, но не мога, мили,
не днес, не тук и не сега,
но знам, ще имам сили
все някой ден да сторя и това.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
и аз го правя често 
