Jan 6, 2011, 7:32 PM

Надежда

Poetry » Love

1.3K 1 11

Да можех времето да спра,
откраднатите мигове да станат вечност,
във твоята усмивка да се потопя
и там да се удавя неусетно.

Да можех огъня да потуша,
в душата ми би станала жарава
и всеки път, щом искам да те доближа,
да няма пречки и да бъдем двама.

Да можех, но не мога, мили,
не днес, не тук и не сега,
но знам, ще имам сили
все някой ден да сторя и това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eipril (Хари Спасов)

Тук виждам мен!!!!Прекрасно!!!

2017-07-01T01:41:20+03:00
neznakomec (Камен)

Не, копаенето не ми е в кръвта, но го правя с цел да се науча. Измъквали са ме с това, и не веднъж. Сега е моят ред, но не зная как се прави и за това репетирам.

2014-02-23T23:32:43+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Обичаш разкопките, а и аз го правя често
...направо ме хвана срам сега като си спомних...

2014-02-23T23:14:18+02:00
neznakomec (Камен)

Надеждата умирала последна, да живее оптимизма!

2014-02-23T18:49:05+02:00
Rosen-Rosen (Росен Гъдев)

Ще идвам често тук! Интересно е! Браво!

2012-06-24T17:38:06+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0