6 янв. 2011 г., 19:32

Надежда

Поэзия » Любовная

1.3K 1 11

Да можех времето да спра,
откраднатите мигове да станат вечност,
във твоята усмивка да се потопя
и там да се удавя неусетно.

Да можех огъня да потуша,
в душата ми би станала жарава
и всеки път, щом искам да те доближа,
да няма пречки и да бъдем двама.

Да можех, но не мога, мили,
не днес, не тук и не сега,
но знам, ще имам сили
все някой ден да сторя и това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eipril (Хари Спасов)

Тук виждам мен!!!!Прекрасно!!!

2017-07-01T01:41:20+03:00
neznakomec (Камен)

Не, копаенето не ми е в кръвта, но го правя с цел да се науча. Измъквали са ме с това, и не веднъж. Сега е моят ред, но не зная как се прави и за това репетирам.

2014-02-23T23:32:43+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Обичаш разкопките, а и аз го правя често
...направо ме хвана срам сега като си спомних...

2014-02-23T23:14:18+02:00
neznakomec (Камен)

Надеждата умирала последна, да живее оптимизма!

2014-02-23T18:49:05+02:00
Rosen-Rosen (Росен Гъдев)

Ще идвам често тук! Интересно е! Браво!

2012-06-24T17:38:06+03:00