6 янв. 2011 г., 19:32

Надежда 

  Поэзия » Любовная
1143 1 11


Да можех времето да спра,  
откраднатите мигове да станат вечност, 
във твоята усмивка да се потопя
и там да се удавя неусетно.


Да можех огъня да потуша,
в душата ми би станала жарава
и всеки път, щом искам да те доближа,
да няма пречки и да бъдем двама.


Да можех, но не мога, мили,
не днес, не тук и не сега,
но знам, ще имам сили
все някой ден да сторя и това.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук виждам мен!!!!Прекрасно!!!
  • Не, копаенето не ми е в кръвта, но го правя с цел да се науча. Измъквали са ме с това, и не веднъж. Сега е моят ред, но не зная как се прави и за това репетирам.
  • Обичаш разкопките, а и аз го правя често
    ...направо ме хвана срам сега като си спомних...
  • Надеждата умирала последна, да живее оптимизма!
  • Ще идвам често тук! Интересно е! Браво!
  • Тони
    Мими
  • Ех,Митко голям си симпатяга
  • <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Абе, Розе, къде скиташ, на чия страница да те догоня?
  • Росииииииииии!
  • Хей, Жанет - това настроение ми хареса.
    Ако бях аз (но не съм ) бих го казала така:

    Да можех огъня да потуша,
    в душата ми би станала жарава
    и всеки път, щом аз те доближа,
    следа от въглен в тебе ще оставям.


Предложения
: ??:??