7 feb 2004, 19:42

Надежда 

  Poesía » Odas y poemas
1862 0 3

Сълза потича
и бързо угасва
в плътта на невинно дете.

Надежда в лицето
аз виждам проблясва -
искра във очи на дете.

Полита в небето
тъй бяла, невинна,

разперва свободно криле.

И птица поема
надеждата свидна
в малкото крехко сърце.

Понася се плавно
в небето красиво,
на мен я донася
туй птиченце мило.

Протягам му длани,
поемам я жадно.
Сърце разтуптяно,

за живота е гладно.


Тупти, то подскача,
от мен ще излезе -
в другото тяло
с надежда да влезе.

Ех, чувство незнайно,
тъй свидно си ти.
душите мечтаят,
в очите-сълзи.

Как искам  по малко
 от теб да раздам,
човешката слабост
да срина със длан.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Предишните коментари бяха много изчерпателни. Радвам се че приемаш така критиката, защото на този сайт тя почти никога не е злонамерена.
  • Определено не бих си и помисляла да се сравнявам с Вапцаров.С малкото опит,който имам съм се опитала да създам нещо,това което съм чувствала.Определено имам какво да уча и се радвам когато има хора да те критикуват,за да видиш къде точно грешиш и да ти помогнат да се развиваш.
  • Като идея, структура и замисъл на изпълнение ми хареса, но има още нужда от оглаждане по отношение на ритъма и римуването,което не е задължително, но пък без него се изисква голямо майсторство от автора, за да се получи нещо наистина хубаво.
Propuestas
: ??:??