Надежда
Сълза потича
и бързо угасва
в плътта на невинно дете.
Надежда в лицето
аз виждам проблясва -
искра във очи на дете.
Полита в небето
тъй бяла, невинна,
разперва свободно криле.
И птица поема
надеждата свидна
в малкото крехко сърце.
Понася се плавно
в небето красиво,
на мен я донася
туй птиченце мило.
Протягам му длани,
поемам я жадно.
Сърце разтуптяно,
за живота е гладно.
Тупти, то подскача,
от мен ще излезе -
в другото тяло
с надежда да влезе.
Ех, чувство незнайно,
тъй свидно си ти.
душите мечтаят,
в очите-сълзи.
Как искам по малко
от теб да раздам,
човешката слабост
да срина със длан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Йотова Всички права запазени
