Надежда
Сълза потича
и бързо угасва
в плътта на невинно дете.
Надежда в лицето
аз виждам проблясва -
искра във очи на дете.
Полита в небето
тъй бяла, невинна,
разперва свободно криле.
И птица поема
надеждата свидна
в малкото крехко сърце.
Понася се плавно
в небето красиво,
на мен я донася
туй птиченце мило.
Протягам му длани,
поемам я жадно.
Сърце разтуптяно,
за живота е гладно.
Тупти, то подскача,
от мен ще излезе -
в другото тяло
с надежда да влезе.
Ех, чувство незнайно,
тъй свидно си ти.
душите мечтаят,
в очите-сълзи.
Как искам по малко
от теб да раздам,
човешката слабост
да срина със длан.
© Весела Йотова All rights reserved.
