Светлината гасне бавно
и пред мен остава мрака,
намалява непрестанно,
изпарява се, не чака.

Светлината е надежда
но загуби се, угасна,
тъмнината ме зарежда
със енергия опасна.

Но не искам тъмнината,
за надеждата копнея,
и издирвам светлината,
и за нея аз живея.

И намерих светлината,
тя била е вечно в мен,
и надеждата позната
се превърна в ясен ден.

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.