Надежда
537
0
0
Светлината гасне бавно
и пред мен остава мрака,
намалява непрестанно,
изпарява се, не чака.
Светлината е надежда
но загуби се, угасна,
тъмнината ме зарежда
със енергия опасна.
Но не искам тъмнината,
за надеждата копнея,
и издирвам светлината,
и за нея аз живея.
И намерих светлината,
тя била е вечно в мен,
и надеждата позната
се превърна в ясен ден.
Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Младенов Всички права запазени
