20 mar 2015, 11:38

Надежда

Poesía » Del paisaje

891 0 4

Опъната корабна мачта

с издигнати бели платна
твоят кораб пътува
отново с надежда.
Котва хвърля на остров стаен -
душата сломена,
след опитът нов
да открие любов.

Брегът скалист е пред теб
с драскащи нокти изкачваш
ронливия склон
от морското дъно роден,
достигаш до златния плаж
отново огрян,
от слънце дало надежда
на всеки с опит готов
да достигне онази малка мечта -
обичан да бъде сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

asangel (Анжела Ангелова)

Благодаря Ренета Първанова!

2015-03-23T15:00:58+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

"Брегът скалист е пред теб
с драскащи нокти изкачваш
ронливия склон
от морското дъно роден,
достигаш до златния плаж..."И аз така харесах като Стойна!Поздравления, Анжела!

2015-03-23T14:46:42+02:00
asangel (Анжела Ангелова)

Благодаря Стойна Димова, Вашето мнение е много важно за мен, защото отскоро се осмелявам да показвам написаното. Ще се радвам, ако ме подкрепяте с Вашите познания и опит. Поздрави, Анжела

2015-03-23T14:13:54+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Много нежно, копнежно и искрено, Анжела! Написано е
талантливо и в хубав стих. Докосна ме и ме накара да
го прочета и да ти напиша коментар. Браво!
Поздравление и ведро настроение!

2015-03-20T12:31:03+02:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0