20.03.2015 г., 11:38

Надежда

882 0 4

Опъната корабна мачта 

с издигнати бели платна
твоят кораб пътува
отново с надежда.
Котва хвърля на остров стаен -
душата сломена,
след опитът нов
да открие любов.

Брегът скалист е пред теб
с драскащи нокти изкачваш
ронливия склон
от морското дъно роден,
достигаш до златния плаж
отново огрян,
от слънце дало надежда
на всеки с опит готов
да достигне онази малка мечта -
обичан да бъде сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ренета Първанова!
  • "Брегът скалист е пред теб
    с драскащи нокти изкачваш
    ронливия склон
    от морското дъно роден,
    достигаш до златния плаж..."И аз така харесах като Стойна!Поздравления, Анжела!
  • Благодаря Стойна Димова, Вашето мнение е много важно за мен, защото отскоро се осмелявам да показвам написаното. Ще се радвам, ако ме подкрепяте с Вашите познания и опит. Поздрави, Анжела
  • Много нежно, копнежно и искрено, Анжела! Написано е
    талантливо и в хубав стих. Докосна ме и ме накара да
    го прочета и да ти напиша коментар. Браво!
    Поздравление и ведро настроение!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...