Опъната корабна мачта
с издигнати бели платна
твоят кораб пътува
отново с надежда.
Котва хвърля на остров стаен -
душата сломена,
след опитът нов
да открие любов.
Брегът скалист е пред теб
с драскащи нокти изкачваш
ронливия склон
от морското дъно роден,
достигаш до златния плаж
отново огрян,
от слънце дало надежда
на всеки с опит готов
да достигне онази малка мечта -
обичан да бъде сега!
© Анжела Ангелова Всички права запазени