asangel (Анжела Ангелова) asangel (Анжела Ангелова)
16
Mar 20, 2015, 11:38 AM

Надежда

881 0 4

Опъната корабна мачта 

с издигнати бели платна
твоят кораб пътува
отново с надежда.
Котва хвърля на остров стаен -
душата сломена,
след опитът нов
да открие любов.

Брегът скалист е пред теб
с драскащи нокти изкачваш
ронливия склон
от морското дъно роден,
достигаш до златния плаж
отново огрян,
от слънце дало надежда
на всеки с опит готов
да достигне онази малка мечта -
обичан да бъде сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • asangel (Анжела Ангелова)
    asangel (Анжела Ангелова)
    Благодаря Ренета Първанова!
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    "Брегът скалист е пред теб
    с драскащи нокти изкачваш
    ронливия склон
    от морското дъно роден,
    достигаш до златния плаж..."И аз така харесах като Стойна!Поздравления, Анжела!
  • asangel (Анжела Ангелова)
    asangel (Анжела Ангелова)
    Благодаря Стойна Димова, Вашето мнение е много важно за мен, защото отскоро се осмелявам да показвам написаното. Ще се радвам, ако ме подкрепяте с Вашите познания и опит. Поздрави, Анжела
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Много нежно, копнежно и искрено, Анжела! Написано е
    талантливо и в хубав стих. Докосна ме и ме накара да
    го прочета и да ти напиша коментар. Браво!
    Поздравление и ведро настроение!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0