Mar 20, 2015, 11:38 AM

Надежда

889 0 4

Опъната корабна мачта 

с издигнати бели платна
твоят кораб пътува
отново с надежда.
Котва хвърля на остров стаен -
душата сломена,
след опитът нов
да открие любов.

Брегът скалист е пред теб
с драскащи нокти изкачваш
ронливия склон
от морското дъно роден,
достигаш до златния плаж
отново огрян,
от слънце дало надежда
на всеки с опит готов
да достигне онази малка мечта -
обичан да бъде сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ренета Първанова!
  • "Брегът скалист е пред теб
    с драскащи нокти изкачваш
    ронливия склон
    от морското дъно роден,
    достигаш до златния плаж..."И аз така харесах като Стойна!Поздравления, Анжела!
  • Благодаря Стойна Димова, Вашето мнение е много важно за мен, защото отскоро се осмелявам да показвам написаното. Ще се радвам, ако ме подкрепяте с Вашите познания и опит. Поздрави, Анжела
  • Много нежно, копнежно и искрено, Анжела! Написано е
    талантливо и в хубав стих. Докосна ме и ме накара да
    го прочета и да ти напиша коментар. Браво!
    Поздравление и ведро настроение!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...