18 ago 2015, 16:11

Надежда

526 0 3

Надеждата бе длъжна да ме закриля,

докато още имах дъх и копнеж.

Докато болката не реши да изстреля

куршума си с коричка от скреж.

 

А трябваше да бъде от последните,

тръгнали покорно от бойното поле.

А тя взе, че първа усети промените,

настъпващи безмилостно в болното сърце.

 

Захвърли стреснато щита и побегна

към друг пълководец.. с повече власт.

Минавайки през мен,  бавно се пресегна,

но твърдо отказа от това да бъде част.

 

Учудващо установих, че я разбирам.

Никой не би могъл да е готов

за скритите опасности, които намира

в битката на живота, наречена Любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодарствен поклон! Колко е интересно, че различните вкусове предпочитат различни части дори само от едно стихотворение. А мен това ме ласкае..
  • Много благодаря! Мисля, че точно той описва реално съществуващи ситуации!
  • Много е хубаво. Особено ме впечатли първият куплет!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...