18 авг. 2015 г., 16:11

Надежда

520 0 3

Надеждата бе длъжна да ме закриля,

докато още имах дъх и копнеж.

Докато болката не реши да изстреля

куршума си с коричка от скреж.

 

А трябваше да бъде от последните,

тръгнали покорно от бойното поле.

А тя взе, че първа усети промените,

настъпващи безмилостно в болното сърце.

 

Захвърли стреснато щита и побегна

към друг пълководец.. с повече власт.

Минавайки през мен,  бавно се пресегна,

но твърдо отказа от това да бъде част.

 

Учудващо установих, че я разбирам.

Никой не би могъл да е готов

за скритите опасности, които намира

в битката на живота, наречена Любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарствен поклон! Колко е интересно, че различните вкусове предпочитат различни части дори само от едно стихотворение. А мен това ме ласкае..
  • Много благодаря! Мисля, че точно той описва реално съществуващи ситуации!
  • Много е хубаво. Особено ме впечатли първият куплет!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...