Надеждата бе длъжна да ме закриля,
докато още имах дъх и копнеж.
Докато болката не реши да изстреля
куршума си с коричка от скреж.
А трябваше да бъде от последните,
тръгнали покорно от бойното поле.
А тя взе, че първа усети промените,
настъпващи безмилостно в болното сърце.
Захвърли стреснато щита и побегна
към друг пълководец.. с повече власт.
Минавайки през мен, бавно се пресегна,
но твърдо отказа от това да бъде част. ...