18.08.2015 г., 16:11

Надежда

517 0 3

Надеждата бе длъжна да ме закриля,

докато още имах дъх и копнеж.

Докато болката не реши да изстреля

куршума си с коричка от скреж.

 

А трябваше да бъде от последните,

тръгнали покорно от бойното поле.

А тя взе, че първа усети промените,

настъпващи безмилостно в болното сърце.

 

Захвърли стреснато щита и побегна

към друг пълководец.. с повече власт.

Минавайки през мен,  бавно се пресегна,

но твърдо отказа от това да бъде част.

 

Учудващо установих, че я разбирам.

Никой не би могъл да е готов

за скритите опасности, които намира

в битката на живота, наречена Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарствен поклон! Колко е интересно, че различните вкусове предпочитат различни части дори само от едно стихотворение. А мен това ме ласкае..
  • Много благодаря! Мисля, че точно той описва реално съществуващи ситуации!
  • Много е хубаво. Особено ме впечатли първият куплет!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...