18.08.2015 г., 16:11

Надежда

519 0 3

Надеждата бе длъжна да ме закриля,

докато още имах дъх и копнеж.

Докато болката не реши да изстреля

куршума си с коричка от скреж.

 

А трябваше да бъде от последните,

тръгнали покорно от бойното поле.

А тя взе, че първа усети промените,

настъпващи безмилостно в болното сърце.

 

Захвърли стреснато щита и побегна

към друг пълководец.. с повече власт.

Минавайки през мен,  бавно се пресегна,

но твърдо отказа от това да бъде част.

 

Учудващо установих, че я разбирам.

Никой не би могъл да е готов

за скритите опасности, които намира

в битката на живота, наречена Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарствен поклон! Колко е интересно, че различните вкусове предпочитат различни части дори само от едно стихотворение. А мен това ме ласкае..
  • Много благодаря! Мисля, че точно той описва реално съществуващи ситуации!
  • Много е хубаво. Особено ме впечатли първият куплет!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...