Надежда

Poesía

1.5K 1 1

Забутана някъде в нас,

мечтата ни, цялата в прах.

Стои, мълчи и не говори,

от страх толкова врати затвори.

Мечтаем за една промяна,

мечтата ни е толкова голяма.

Но лесно ли е да се променим

и по вярната посока да вървим.

Тогава за какво живеем ,

без път, в едно безвремие.

А надеждата за нещо ново,

в нас бушува отново и отново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Замислящо! Въпроса не в това ние да се променим, а обстоятелствата и това което правим и избираме, или вид промяна, който просто ни води до това да сме себе си и да престанем да бъдем други...тоест да сме себе си, но съпричастни и свързани с другите, каквито и сме, но доста често сме слепи и глухи и.т.н за значимите неща, за истинското ни аз, за истината, това което просто е...остава да се събудим, пробудим...но затова трябва да променяме обстоятелствата, всеки ден да се борим не само за себе си и любимите хора, но и за човека, състояние, което трудно се достига, защото е самия път, мечтата, надеждата, обичта,
споделеността, сбъднатостта, а не целта...
Хареса ми много творбата!

2016-08-27T02:34:36+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0