eemo (Emil Angelov)
47 8
25.08.2016 г., 17:53 ч.

Надежда 

  Поезия
1168 1 1

Забутана някъде в нас,

мечтата ни, цялата в прах.

Стои, мълчи и не говори,

от страх толкова врати затвори.

 

Мечтаем за една промяна,

мечтата ни е толкова голяма.

Но лесно ли е да се променим

и по вярната посока да вървим.

 

Тогава за какво живеем ,

без път, в едно безвремие.

А надеждата за нещо ново,

в нас бушува отново и отново.

© Emil Angelov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Замислящо! Въпроса не в това ние да се променим, а обстоятелствата и това което правим и избираме, или вид промяна, който просто ни води до това да сме себе си и да престанем да бъдем други...тоест да сме себе си, но съпричастни и свързани с другите, каквито и сме, но доста често сме слепи и глухи и.т.н за значимите неща, за истинското ни аз, за истината, това което просто е...остава да се събудим, пробудим...но затова трябва да променяме обстоятелствата, всеки ден да се борим не само за себе си и любимите хора, но и за човека, състояние, което трудно се достига, защото е самия път, мечтата, надеждата, обичта,
    споделеността, сбъднатостта, а не целта...
    Хареса ми много творбата!
Предложения
: ??:??