Надежда

Poetry

1.5K 1 1

Забутана някъде в нас,

мечтата ни, цялата в прах.

Стои, мълчи и не говори,

от страх толкова врати затвори.

Мечтаем за една промяна,

мечтата ни е толкова голяма.

Но лесно ли е да се променим

и по вярната посока да вървим.

Тогава за какво живеем ,

без път, в едно безвремие.

А надеждата за нещо ново,

в нас бушува отново и отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Замислящо! Въпроса не в това ние да се променим, а обстоятелствата и това което правим и избираме, или вид промяна, който просто ни води до това да сме себе си и да престанем да бъдем други...тоест да сме себе си, но съпричастни и свързани с другите, каквито и сме, но доста често сме слепи и глухи и.т.н за значимите неща, за истинското ни аз, за истината, това което просто е...остава да се събудим, пробудим...но затова трябва да променяме обстоятелствата, всеки ден да се борим не само за себе си и любимите хора, но и за човека, състояние, което трудно се достига, защото е самия път, мечтата, надеждата, обичта,
споделеността, сбъднатостта, а не целта...
Хареса ми много творбата!

2016-08-27T02:34:36+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0