22 ago 2018, 23:56

Надежда

  Poesía » Otra
829 3 7

Преливат се минутите и отминават

и времето не ще се върне вече...

а със всяка следваща секунда,

все по-бързо отминава... 

Задъхана ще тичам сред цветята -

за да уловя мига вълшебен - където

се е спрял на пеперуда снежно бяла,

кацнала върху изумруденото цвете...

И разперили, криле за полет

след нея се съблича самотата...

към извора вълшебен все ме води

и тъй прекрасно е да усетиш -

 милувката на вятъра...

Понесъл със себе си надежда

политаща с крила на пеперуда

 и толкова е светло - докосвам

 и привличам светлината...

И така ще закодирам най-светлите

послания за любов, надежда и за мир...

Попили в себе си  - надеждата за вечност!

За да уловя мига вълшебен...:и в душата

да го пазя - отпивам  медена роса

от най-слънчевото цвете...

 

18.08.2018г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хари, благодаря ти за хубавите думи!
  • Божествена надежда!Поздравление за стиха,Кате!
  • Светле, благодаря ти!
  • Хубаво...
  • Младен, Маргарита и Владислав, много се радвам да ви видя
    на моята страница!Благодаря ви от сърце за хубавите думи
    и коментари!Бъдете благословени!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...