Izumrudkata (Катя)
290 3762
22.08.2018 г., 23:56 ч.

Надежда 

  Поезия » Друга
605 3 7

Преливат се минутите и отминават

и времето не ще се върне вече...

а със всяка следваща секунда,

все по-бързо отминава... 

Задъхана ще тичам сред цветята -

за да уловя мига вълшебен - където

се е спрял на пеперуда снежно бяла,

кацнала върху изумруденото цвете...

И разперили, криле за полет

след нея се съблича самотата...

към извора вълшебен все ме води

и тъй прекрасно е да усетиш -

 милувката на вятъра...

Понесъл със себе си надежда

политаща с крила на пеперуда

 и толкова е светло - докосвам

 и привличам светлината...

И така ще закодирам най-светлите

послания за любов, надежда и за мир...

Попили в себе си  - надеждата за вечност!

За да уловя мига вълшебен...:и в душата

да го пазя - отпивам  медена роса

от най-слънчевото цвете...

 

18.08.2018г

Катя Джамова

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хари, благодаря ти за хубавите думи!
  • Божествена надежда!Поздравление за стиха,Кате!
  • Светле, благодаря ти!
  • Хубаво...
  • Младен, Маргарита и Владислав, много се радвам да ви видя
    на моята страница!Благодаря ви от сърце за хубавите думи
    и коментари!Бъдете благословени!
  • Хубав финал.
  • Приказно красиво! Все едно видях описаното с очите си.

    "Преливат се минутите и отминават и времето не ще се върне вече...
    Задъхана ще тичам сред цветята - за да уловя мига вълшебен - където
    се е спрял на пеперуда снежно бяла, кацнала върху изумруденото цвете...
    За да уловя мига вълшебен...:и в душата да го пазя -
    отпивам медена роса от най-слънчевото цвете..."

    Поздравявам те, Катя! Изпитах естетическа наслада.
Предложения
: ??:??