Надежда
Преливат се минутите и отминават
и времето не ще се върне вече...
а със всяка следваща секунда,
все по-бързо отминава...
Задъхана ще тичам сред цветята -
за да уловя мига вълшебен - където
се е спрял на пеперуда снежно бяла,
кацнала върху изумруденото цвете...
И разперили, криле за полет
след нея се съблича самотата...
към извора вълшебен все ме води
и тъй прекрасно е да усетиш -
милувката на вятъра...
Понесъл със себе си надежда
политаща с крила на пеперуда
и толкова е светло - докосвам
и привличам светлината...
И така ще закодирам най-светлите
послания за любов, надежда и за мир...
Попили в себе си - надеждата за вечност!
За да уловя мига вълшебен...:и в душата
да го пазя - отпивам медена роса
от най-слънчевото цвете...
18.08.2018г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
