8 dic 2018, 15:30

Надежда

956 2 12

Отмина бурята! А беше тъй зловеща,

сви щеше вятъра и изтъргваше дървета,

а оголените корени докоснаха небето

със надежда, че ще премине бурята

и слънцето отново пак ще ги докосне.

А семенцата ще покълнат напоени

от сълзите на времето и ще родят отново.

Ще бъдат силни - изправили величествено

ръст към небето и звездите...!

И разстила се времето бързащо.

И ни казва...не губете посоката!

Виж светлия лъч на надеждата -

в теб и в мен как красиво блести...!

Не угасва! А смело ни води в нова посока!

За да опазим тези светли звездни семенца!

За да пребъдем!За да оставим следа

в историята на времето - съхранила

всеки миг в звездната холограма на вечността!

И светлината се понесе звездно красива

и в един миг от вечност целуна земята

и благослови ни с безусловна любов!

Докосна всяка наша човешка слабост

за да можем да се изправим да бъдем силни

и да вървим срещу бурята която ни връхлита...

Да бъдем с чисти помисли а любовта ни

да бъде щита срещу злото което невидимо

ни все докосва - за да изгубим посоката!

И заблестя надеждата докосната от

златните искри на слънцето...

за да докосне с радост скритата ни същност!

И ето вижте - светлината в нас само как сияе...!

 

07.12.2018г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пепи, благодаря ти!
  • "за да докосне с радост...?
    след бурята такъв обрат - поздеав!
  • И заблестя надеждата докосната от
    златните искри на слънцето...
    за да докосне с радост скритата ни същност!
    И ето вижте - светлината в нас само как сияе...!

    Васе, благодаря ти!
  • С Влади. Поздравления!
  • Владислав, благодаря ти от сърце за хубавите думи!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...