Надежда
Отмина бурята! А беше тъй зловеща,
сви щеше вятъра и изтъргваше дървета,
а оголените корени докоснаха небето
със надежда, че ще премине бурята
и слънцето отново пак ще ги докосне.
А семенцата ще покълнат напоени
от сълзите на времето и ще родят отново.
Ще бъдат силни - изправили величествено
ръст към небето и звездите...!
И разстила се времето бързащо.
И ни казва...не губете посоката!
Виж светлия лъч на надеждата -
в теб и в мен как красиво блести...!
Не угасва! А смело ни води в нова посока!
За да опазим тези светли звездни семенца!
За да пребъдем!За да оставим следа
в историята на времето - съхранила
всеки миг в звездната холограма на вечността!
И светлината се понесе звездно красива
и в един миг от вечност целуна земята
и благослови ни с безусловна любов!
Докосна всяка наша човешка слабост
за да можем да се изправим да бъдем силни
и да вървим срещу бурята която ни връхлита...
Да бъдем с чисти помисли а любовта ни
да бъде щита срещу злото което невидимо
ни все докосва - за да изгубим посоката!
И заблестя надеждата докосната от
златните искри на слънцето...
за да докосне с радост скритата ни същност!
И ето вижте - светлината в нас само как сияе...!
07.12.2018г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
