Dec 8, 2018, 3:30 PM

Надежда 

  Poetry » White poetry
777 2 12
Отмина бурята! А беше тъй зловеща,
сви щеше вятъра и изтъргваше дървета,
а оголените корени докоснаха небето
със надежда, че ще премине бурята
и слънцето отново пак ще ги докосне.
А семенцата ще покълнат напоени
от сълзите на времето и ще родят отново.
Ще бъдат силни - изправили величествено
ръст към небето и звездите...!
И разстила се времето бързащо.
И ни казва...не губете посоката!
Виж светлия лъч на надеждата - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Random works
: ??:??