Lidiya_Grigorova (Лидия) Lidiya_Grigorova (Лидия)
13 46
1 may 2019, 13:30

Надежда

  Poesía
1.6K 10 13

Птица безкрила е мойта душа,

всичко е пусто в мене сега!

В мъка се дави мойто сърце,

свят сивотечен– живот без лице!

 

Болка безкрайна таи се във мен,

щастие вяло витае във плен!

Царица във дрипи– скитник без брод,

свят безсърдечен– грапав живот!

 

Поглед назад- детство в мечти,

днешното страшно злокобно мълчи!

Искам да дишам– душа ми тръни,

бъдеще идвай– чистач ми бъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Lidiya_Grigorova (Лидия)
    Lidiya_Grigorova (Лидия)
    Благодаря, Гюлсер, че отдели време, за да прочетеш стихотворението ми. Благодаря и за искрените съвети! Човек понякога изпада в черна дупка, но силните духом я преодоляват.
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    "Искам да дишам – душа ми тръни,
    бъдеще идвай – чистач ми бъди!" - това много харесах. Лидия, знам една магия, която превръща скитниците в магьосници. Ти вече я долавяш интуитивно. Тези последни два стиха от творбата ти го доказват.
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Силен стих, Лиде! Хареса ми, че надеждата е още жива и в очакване на светлината, която ще донесе идващото бъдеще... Прегръдки!
  • marco777 (Марко)
    marco777 (Марко)
    Красиво и тъжно ! Поздрави !
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    "Свят сивотечен– живот без лице!" Ти поеми го в свои ръце! Поздрави, Лидия!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0