May 1, 2019, 1:30 PM

Надежда 

  Poetry
1106 10 13

Птица безкрила е мойта душа,

всичко е пусто в мене сега!

В мъка се дави мойто сърце,

свят сивотечен– живот без лице!

 

Болка безкрайна таи се във мен,

щастие вяло витае във плен!

Царица във дрипи– скитник без брод,

свят безсърдечен– грапав живот!

 

Поглед назад- детство в мечти,

днешното страшно злокобно мълчи!

Искам да дишам– душа ми тръни,

бъдеще идвай– чистач ми бъди!

© Лидия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Гюлсер, че отдели време, за да прочетеш стихотворението ми. Благодаря и за искрените съвети! Човек понякога изпада в черна дупка, но силните духом я преодоляват.
  • "Искам да дишам – душа ми тръни,
    бъдеще идвай – чистач ми бъди!" - това много харесах. Лидия, знам една магия, която превръща скитниците в магьосници. Ти вече я долавяш интуитивно. Тези последни два стиха от творбата ти го доказват.
  • Силен стих, Лиде! Хареса ми, че надеждата е още жива и в очакване на светлината, която ще донесе идващото бъдеще... Прегръдки!
  • Красиво и тъжно ! Поздрави !
  • "Свят сивотечен– живот без лице!" Ти поеми го в свои ръце! Поздрави, Лидия!
  • Хареса ми! Хубав ритъм! Имай надежда – тя ще се сбъдне! Поздрави!
  • Дани, Ивон! Благодаря ви, че моето състояние, отразено в стихотворението ми, ви е докоснало!
  • Харесах!
  • Хубаво е, Лидия! Трябва да надмогнеш и изплуваш над тези житейски наслагвания, да намериш нова цел, посока, сила в себе си! Всички се лутаме, то е част от живота! Поздравления за творбата!
  • Благодаря ви! Вашите коментари са вид подкрепа. Невероятни сте! Щастлива съм, че ви открих!
  • Много ме докосна твоето стихотворение, Лидия! Тъжно, но с надежда за по-добро...
  • Не бързай!Моля те не бързай!
    Животът е поройна река:
    току-виж те понесъл бързей!
    И после, отново суха тъга...
  • Недопята песен

    За него времето е спряло
    тъй както си летяло,
    поредната борба със вятъра
    сърцето не преодоляло
    и своята последна песен
    така и недопяло...
    В бездушната прегръдка
    на безвремието
    се озовало,
    сбогувайки се с майката-небе
    като стрела надолу полетяло,
    а песента му недопята
    продължава да разнася вятърът...
    🌺 🌻 🌺 🌻 🌺

    Лиде, имаш още много песни да допяваш о пееш, не бъди като моето птиче
    Не знам защо, но го асоциирах с него!
    Браво!
Random works
: ??:??