May 1, 2019, 1:30 PM

Надежда

  Poetry
1.6K 10 13

Птица безкрила е мойта душа,

всичко е пусто в мене сега!

В мъка се дави мойто сърце,

свят сивотечен– живот без лице!

 

Болка безкрайна таи се във мен,

щастие вяло витае във плен!

Царица във дрипи– скитник без брод,

свят безсърдечен– грапав живот!

 

Поглед назад- детство в мечти,

днешното страшно злокобно мълчи!

Искам да дишам– душа ми тръни,

бъдеще идвай– чистач ми бъди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Гюлсер, че отдели време, за да прочетеш стихотворението ми. Благодаря и за искрените съвети! Човек понякога изпада в черна дупка, но силните духом я преодоляват.
  • "Искам да дишам – душа ми тръни,
    бъдеще идвай – чистач ми бъди!" - това много харесах. Лидия, знам една магия, която превръща скитниците в магьосници. Ти вече я долавяш интуитивно. Тези последни два стиха от творбата ти го доказват.
  • Силен стих, Лиде! Хареса ми, че надеждата е още жива и в очакване на светлината, която ще донесе идващото бъдеще... Прегръдки!
  • Красиво и тъжно ! Поздрави !
  • "Свят сивотечен– живот без лице!" Ти поеми го в свои ръце! Поздрави, Лидия!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...