1 мая 2019 г., 13:30

Надежда

1.6K 10 13

Птица безкрила е мойта душа,

всичко е пусто в мене сега!

В мъка се дави мойто сърце,

свят сивотечен– живот без лице!

 

Болка безкрайна таи се във мен,

щастие вяло витае във плен!

Царица във дрипи– скитник без брод,

свят безсърдечен– грапав живот!

 

Поглед назад- детство в мечти,

днешното страшно злокобно мълчи!

Искам да дишам– душа ми тръни,

бъдеще идвай– чистач ми бъди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Гюлсер, че отдели време, за да прочетеш стихотворението ми. Благодаря и за искрените съвети! Човек понякога изпада в черна дупка, но силните духом я преодоляват.
  • "Искам да дишам – душа ми тръни,
    бъдеще идвай – чистач ми бъди!" - това много харесах. Лидия, знам една магия, която превръща скитниците в магьосници. Ти вече я долавяш интуитивно. Тези последни два стиха от творбата ти го доказват.
  • Силен стих, Лиде! Хареса ми, че надеждата е още жива и в очакване на светлината, която ще донесе идващото бъдеще... Прегръдки!
  • Красиво и тъжно ! Поздрави !
  • "Свят сивотечен– живот без лице!" Ти поеми го в свои ръце! Поздрави, Лидия!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...