27 jul 2019, 0:51

Надежда 

  Poesía
311 0 2

Събрани съчки стиснала в ръка,

прегърбена, но с огън във очите,

с една надежда 

крета мъничка , добра старица.

Е , днес ще дойдат ли , сега

синът ,а после дъщерята!?

Ще сготви , в тенжерка с цветя ,

любимото им ядене .

Ще среше побелелите коси ,

а някога била е млада , хубава ,

сега ги чака ,

бръчица личи ,

на челото ѝ ,

със ръка потулва го .

И взира се в далечината ,

в пътя ,

а всеки шум за нея е очакване ,

и леко плъзват се сълзи ,

от  слънцето ли...

от вятъра ли?!

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надеждата съществува,това е образ не конкретен човек!Защото хората са различни и много фактори ги променят,като алчност,гордост и предразсъдъци!За съжаление...
  • Докосна ме! Сякаш усетих болката в очакването...
Propuestas
: ??:??