Събрани съчки стиснала в ръка,
прегърбена, но с огън във очите,
с една надежда
крета мъничка , добра старица.
Е , днес ще дойдат ли , сега
синът ,а после дъщерята!?
Ще сготви , в тенжерка с цветя ,
любимото им ядене .
Ще среше побелелите коси ,
а някога била е млада , хубава ,
сега ги чака ,
бръчица личи ,
на челото ѝ ,
със ръка потулва го .
И взира се в далечината ,
в пътя ,
а всеки шум за нея е очакване ,
и леко плъзват се сълзи ,
от слънцето ли...
от вятъра ли?!
© Jivka Koleva All rights reserved.