Надежда

Кажи ми ти красавице чудата! 

Къде изчезна твоята усмивка?

Дали под зимна пелерина бяла зимата?

Покри със снежната завивка!

И ти се чувстваш толкоз  грохнала и състарена. 

С останалото покрай тебе безразличие.

Заравяш се помръкнала да проверяваш, дали останала е доброта в наличие.

Ще минат месец, два, ще се завърне, отново пак със пълна сила светлината.

И този път не я изпускай!

Не я оставяй дълго на вратата!