Кажи ми ти красавице чудата!
Къде изчезна твоята усмивка?
Дали под зимна пелерина бяла зимата?
Покри със снежната завивка!
И ти се чувстваш толкоз грохнала и състарена.
С останалото покрай тебе безразличие.
Заравяш се помръкнала да проверяваш, дали останала е доброта в наличие.
Ще минат месец, два, ще се завърне, отново пак със пълна сила светлината.
И този път не я изпускай!
Не я оставяй дълго на вратата!
© Надя Калинова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
