Надежда
Кажи ми ти красавице чудата!
Къде изчезна твоята усмивка?
Дали под зимна пелерина бяла зимата?
Покри със снежната завивка!
И ти се чувстваш толкоз грохнала и състарена.
С останалото покрай тебе безразличие.
Заравяш се помръкнала да проверяваш, дали останала е доброта в наличие.
Ще минат месец, два, ще се завърне, отново пак със пълна сила светлината.
И този път не я изпускай!
Не я оставяй дълго на вратата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Калинова Все права защищены
