Надежда
Кажи ми ти красавице чудата!
Къде изчезна твоята усмивка?
Дали под зимна пелерина бяла зимата?
Покри със снежната завивка!
И ти се чувстваш толкоз грохнала и състарена.
С останалото покрай тебе безразличие.
Заравяш се помръкнала да проверяваш, дали останала е доброта в наличие.
Ще минат месец, два, ще се завърне, отново пак със пълна сила светлината.
И този път не я изпускай!
Не я оставяй дълго на вратата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Калинова Всички права запазени
