megamax (НЯКОЯ)
24 13
9 may 2009, 14:47

Надежда 

  Poesía » De amor
633 0 4

Години отминават неусетно,

а споменът все тъй остана в мене.

А бяхме двама, бяхме неразделни...

Душата ми е роб на свойто бреме.

Отиват си годините, а ние

оставаме непроменени, същите -

неразрушими, със железни нрави

и толкоз си приличаме със къщите.

И ний сме като тях безчувствени,

огрухани, порутени от времето.

Крепим се само върху стари помисли,

че нещо някога във нас ще оживее...

                                      временно.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аплодирам те!
  • Боби, страхотно поетично попадение - сравнение си направила: (И толкоз си приличаме със къщите.И ний сме като тях безчувствени,огрухани, порутени от времето.Крепим се само върху стари помисли,че нещо някога във нас ще оживее...временно.) Има го поетичния рисунък, чувството, което те спасява...Прегръдки. Барона
    Из (Години отминават неусетно)
  • "И ний сме като тях безчувствени.
    Крепим се върху стари спомени".

    След години това се случва с много хора, но не всички го признават,
    Бояна.
    Поздрав за откровението!
  • браво
Propuestas
: ??:??