megamax (НЯКОЯ) megamax (НЯКОЯ)
24
9 may 2009, 14:47

Надежда

842 0 4

Години отминават неусетно,

а споменът все тъй остана в мене.

А бяхме двама, бяхме неразделни...

Душата ми е роб на свойто бреме.

Отиват си годините, а ние

оставаме непроменени, същите -

неразрушими, със железни нрави

и толкоз си приличаме със къщите.

И ний сме като тях безчувствени,

огрухани, порутени от времето.

Крепим се само върху стари помисли,

че нещо някога във нас ще оживее...

                                      временно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Аплодирам те!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Боби, страхотно поетично попадение - сравнение си направила: (И толкоз си приличаме със къщите.И ний сме като тях безчувствени,огрухани, порутени от времето.Крепим се само върху стари помисли,че нещо някога във нас ще оживее...временно.) Има го поетичния рисунък, чувството, което те спасява...Прегръдки. Барона
    Из (Години отминават неусетно)
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    "И ний сме като тях безчувствени.
    Крепим се върху стари спомени".

    След години това се случва с много хора, но не всички го признават,
    Бояна.
    Поздрав за откровението!
  • taliii` (Натали)
    taliii` (Натали)
    браво

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0