megamax (НЯКОЯ)
24 13
May 9, 2009, 2:47 PM

Надежда 

  Poetry » Love
655 0 4

Години отминават неусетно,

а споменът все тъй остана в мене.

А бяхме двама, бяхме неразделни...

Душата ми е роб на свойто бреме.

Отиват си годините, а ние

оставаме непроменени, същите -

неразрушими, със железни нрави

и толкоз си приличаме със къщите.

И ний сме като тях безчувствени,

огрухани, порутени от времето.

Крепим се само върху стари помисли,

че нещо някога във нас ще оживее...

                                      временно.

© НЯКОЯ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аплодирам те!
  • Боби, страхотно поетично попадение - сравнение си направила: (И толкоз си приличаме със къщите.И ний сме като тях безчувствени,огрухани, порутени от времето.Крепим се само върху стари помисли,че нещо някога във нас ще оживее...временно.) Има го поетичния рисунък, чувството, което те спасява...Прегръдки. Барона
    Из (Години отминават неусетно)
  • "И ний сме като тях безчувствени.
    Крепим се върху стари спомени".

    След години това се случва с много хора, но не всички го признават,
    Бояна.
    Поздрав за откровението!
  • браво
Random works
: ??:??