Години отминават неусетно,
а споменът все тъй остана в мене.
А бяхме двама, бяхме неразделни...
Душата ми е роб на свойто бреме.
Отиват си годините, а ние
оставаме непроменени, същите -
неразрушими, със железни нрави
и толкоз си приличаме със къщите.
И ний сме като тях безчувствени,
огрухани, порутени от времето.
Крепим се само върху стари помисли,
че нещо някога във нас ще оживее...
временно.
© НЯКОЯ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
