megamax (НЯКОЯ)
24 13
9.05.2009 г., 14:47 ч.

Надежда 

  Поезия » Любовна
632 0 4

Години отминават неусетно,

а споменът все тъй остана в мене.

А бяхме двама, бяхме неразделни...

Душата ми е роб на свойто бреме.

Отиват си годините, а ние

оставаме непроменени, същите -

неразрушими, със железни нрави

и толкоз си приличаме със къщите.

И ний сме като тях безчувствени,

огрухани, порутени от времето.

Крепим се само върху стари помисли,

че нещо някога във нас ще оживее...

                                      временно.

© НЯКОЯ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплодирам те!
  • Боби, страхотно поетично попадение - сравнение си направила: (И толкоз си приличаме със къщите.И ний сме като тях безчувствени,огрухани, порутени от времето.Крепим се само върху стари помисли,че нещо някога във нас ще оживее...временно.) Има го поетичния рисунък, чувството, което те спасява...Прегръдки. Барона
    Из (Години отминават неусетно)
  • "И ний сме като тях безчувствени.
    Крепим се върху стари спомени".

    След години това се случва с много хора, но не всички го признават,
    Бояна.
    Поздрав за откровението!
  • браво
Предложения
: ??:??