16 oct 2004, 15:48

Надежда

  Poesía
1.4K 0 1
Щом звънне телефона
сърцето ми спира
намалям касетофона
и тичам да го вдигна.
Но ето,че това не си ти
и сърцето отново го боли.
Излизам на балкона
усилвам пак касетофона
цигара си паля
и тя бавно догаря.
Димът от цигарата плавно се вдига
и сълзите по лицето ми скрива.
Надежда едничка тая във сърцето
и плахо поглеждам към небето,
а там слънцето весело пече,
но ми се струва студено без тебе,момче.
Как искам аз да се превърна в птичка,
да литна нависоко в небесата
и няма да се чувствам самичка,
а ще се радвам от сърце на свободата.
Но,уви!Такава сила аз не притежавам
оставам си самотна на земята,
но продължавам на щастие да се надявам,
за да не ми е пусто на душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...