Щом звънне телефона
сърцето ми спира
намалям касетофона
и тичам да го вдигна.
Но ето,че това не си ти
и сърцето отново го боли.
Излизам на балкона
усилвам пак касетофона
цигара си паля
и тя бавно догаря.
Димът от цигарата плавно се вдига
и сълзите по лицето ми скрива.
Надежда едничка тая във сърцето
и плахо поглеждам към небето,
а там слънцето весело пече,
но ми се струва студено без тебе,момче.
Как искам аз да се превърна в птичка,
да литна нависоко в небесата
и няма да се чувствам самичка,
а ще се радвам от сърце на свободата.
Но,уви!Такава сила аз не притежавам
оставам си самотна на земята,
но продължавам на щастие да се надявам,
за да не ми е пусто на душата.