16.10.2004 г., 15:48

Надежда

1.4K 0 1
Щом звънне телефона
сърцето ми спира
намалям касетофона
и тичам да го вдигна.
Но ето,че това не си ти
и сърцето отново го боли.
Излизам на балкона
усилвам пак касетофона
цигара си паля
и тя бавно догаря.
Димът от цигарата плавно се вдига
и сълзите по лицето ми скрива.
Надежда едничка тая във сърцето
и плахо поглеждам към небето,
а там слънцето весело пече,
но ми се струва студено без тебе,момче.
Как искам аз да се превърна в птичка,
да литна нависоко в небесата
и няма да се чувствам самичка,
а ще се радвам от сърце на свободата.
Но,уви!Такава сила аз не притежавам
оставам си самотна на земята,
но продължавам на щастие да се надявам,
за да не ми е пусто на душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...