16.10.2004 г., 15:48

Надежда

1.4K 0 1
Щом звънне телефона
сърцето ми спира
намалям касетофона
и тичам да го вдигна.
Но ето,че това не си ти
и сърцето отново го боли.
Излизам на балкона
усилвам пак касетофона
цигара си паля
и тя бавно догаря.
Димът от цигарата плавно се вдига
и сълзите по лицето ми скрива.
Надежда едничка тая във сърцето
и плахо поглеждам към небето,
а там слънцето весело пече,
но ми се струва студено без тебе,момче.
Как искам аз да се превърна в птичка,
да литна нависоко в небесата
и няма да се чувствам самичка,
а ще се радвам от сърце на свободата.
Но,уви!Такава сила аз не притежавам
оставам си самотна на земята,
но продължавам на щастие да се надявам,
за да не ми е пусто на душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...