Няма да загубя сърцето си. Ще излея отровата в проза. Ще измия в локвата себе си. Ще заема молитвена поза. И тогава ще видя душата ти, как блести, от любов засияла. И захвърлила мъки и горести, към небето възнася се, бяла. И ще знам, в този миг на прозрение, че молитвите ми са чути. И че въпреки нашето падение, Бог спасява ни хиляди пъти. Ти се справи със своите горести, но стои моят тежък недъг. И с надежда облечена моля се, да се моли с мен някой друг.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.