надежда
Няма да загубя сърцето си.
Ще излея отровата в проза.
Ще измия в локвата себе си.
Ще заема молитвена поза.
И тогава ще видя душата ти,
как блести, от любов засияла.
И захвърлила мъки и горести,
към небето възнася се, бяла.
И ще знам, в този миг на прозрение,
че молитвите ми са чути.
И че въпреки нашето падение,
Бог спасява ни хиляди пъти.
Ти се справи със своите горести,
но стои моят тежък недъг.
И с надежда облечена моля се,
да се моли с мен някой друг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Все права защищены
):-*
