19 sept 2009, 22:25

Надежда

  Poesía » Otra
985 0 2

Планирал ли си някога желание,

печелил ли си някога мечта,

когато на пресечка разстояние

се крие всяко чудо на света.

 

Обиквал ли си някога оръжие,

което е насочено към теб,

погубвал ли си някога спасение

от страх, че ще постигнеш сам успех.

 

Ти никога не си желал страдание,

не си презирал радости, нали,

но само на пресечка разстояние

ти някак си допусна го, уви.

 

Ти чакаше отново на неволята

да сбъдне днес и твоята мечта,

но ти загубил беше вече своята

надежда пред отворена врата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най- често така изгубваме надеждите си, сляпи за отворените врати! Браво
  • харесва ми6 от мен

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...