19.09.2009 г., 22:25

Надежда

984 0 2

Планирал ли си някога желание,

печелил ли си някога мечта,

когато на пресечка разстояние

се крие всяко чудо на света.

 

Обиквал ли си някога оръжие,

което е насочено към теб,

погубвал ли си някога спасение

от страх, че ще постигнеш сам успех.

 

Ти никога не си желал страдание,

не си презирал радости, нали,

но само на пресечка разстояние

ти някак си допусна го, уви.

 

Ти чакаше отново на неволята

да сбъдне днес и твоята мечта,

но ти загубил беше вече своята

надежда пред отворена врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най- често така изгубваме надеждите си, сляпи за отворените врати! Браво
  • харесва ми6 от мен

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...