19 сент. 2009 г., 22:25

Надежда

990 0 2

Планирал ли си някога желание,

печелил ли си някога мечта,

когато на пресечка разстояние

се крие всяко чудо на света.

 

Обиквал ли си някога оръжие,

което е насочено към теб,

погубвал ли си някога спасение

от страх, че ще постигнеш сам успех.

 

Ти никога не си желал страдание,

не си презирал радости, нали,

но само на пресечка разстояние

ти някак си допусна го, уви.

 

Ти чакаше отново на неволята

да сбъдне днес и твоята мечта,

но ти загубил беше вече своята

надежда пред отворена врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най- често така изгубваме надеждите си, сляпи за отворените врати! Браво
  • харесва ми6 от мен

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...