19 сент. 2009 г., 22:25

Надежда

993 0 2

Планирал ли си някога желание,

печелил ли си някога мечта,

когато на пресечка разстояние

се крие всяко чудо на света.

 

Обиквал ли си някога оръжие,

което е насочено към теб,

погубвал ли си някога спасение

от страх, че ще постигнеш сам успех.

 

Ти никога не си желал страдание,

не си презирал радости, нали,

но само на пресечка разстояние

ти някак си допусна го, уви.

 

Ти чакаше отново на неволята

да сбъдне днес и твоята мечта,

но ти загубил беше вече своята

надежда пред отворена врата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най- често така изгубваме надеждите си, сляпи за отворените врати! Браво
  • харесва ми6 от мен

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...