Sep 19, 2009, 10:25 PM

Надежда

  Poetry » Other
982 0 2

Планирал ли си някога желание,

печелил ли си някога мечта,

когато на пресечка разстояние

се крие всяко чудо на света.

 

Обиквал ли си някога оръжие,

което е насочено към теб,

погубвал ли си някога спасение

от страх, че ще постигнеш сам успех.

 

Ти никога не си желал страдание,

не си презирал радости, нали,

но само на пресечка разстояние

ти някак си допусна го, уви.

 

Ти чакаше отново на неволята

да сбъдне днес и твоята мечта,

но ти загубил беше вече своята

надежда пред отворена врата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най- често така изгубваме надеждите си, сляпи за отворените врати! Браво
  • харесва ми6 от мен

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...